Змей Горянин: Така е нареден света, че всяко зло е за добро: загубиш ли си съвестта – намираш злато и сребро
Така е нареден света, че всяко зло е за добро: загубиш ли си съвестта – намираш злато и сребро. Това пише в епиграмата си „Така е нареден света…“ от 1951 г. българският писател и преводач Змей Горянин. Днес се навършват 65 години от смъртта му. Змей Горянин е само един от псевдонимите, използвани от Светозар Акендиев Димитров. Авторът на произведения като „Аз и другият“, „Дунавът тече“, „Силата на робите“ и „Утолена жажда“ се подписва още с имената Камен Къщов, Стоимен Найденов, Селестен, Станимир Станев, Аджер, Димитър Соколов, Марин Василев, Захари Лютаков и др. ОТ ЧИНОВНИК ДО ПИСАТЕЛ Роден е на 11 януари 1905 г. в Русе. Произхожда от чиновническо семейство и скоро след като завършва русенската мъжка гимназия „Княз Борис“ работи също като чиновник – първо в общинското земеделско стопанство, и после в печатница „Учител“, в родния си град. По това време той прави и първите си стъпки в писането. През 1923 г. негови стихове са отпечатани в списание „Светли зари“. Първата му книга „Аз и другият“, издание на в. „Северянин“ е от 1928 г., е своеобразен „диалог“ с писателя и съгражданина Добри Немиров. През 1936 г. излиза сборникът с разкази „Последният ден“. През 1930 г., заедно със семейството си, се мести в София, където продължава чиновническата си дейност. Започва като счетоводител в „Храноизнос“ – националната дирекция за закупуване и износ на зърнени храни. Не след дълго постъпва на работа в Дирекцията на печата към Министерството на външните работи и изповеданията. В периода от 1940 до 1942 г. е военен кореспондент в Македония и Тракия. Придружава българските войски и става свидетел на освобождаването на Южна Добруджа. На литературна дейност той се отдава изцяло едва през 1942 г. ПРЕСЪЗДАВА НАЦИОНАЛНООСВОБОДИТЕЛНИТЕ БОРБИ В творчеството си Змей Горянин пише най-често на историческа тематика и по-конкретно – българските националноосвободителни борби. Първите си исторически разкази печата през 1929 г. в пловдивското юношеско списание „Детски живот“. Книгите си от библиотека „Робство и освобождение“ по-късно събира в сборника „Непобедимите“. Участва с отделни исторически разкази в библиотека „Герои“ под редакцията на Лъчезар Станчев. Издава книжки от библиотеките за деца и юноши „Златен клас“, „Отбрани приказки“, „Джудже“, „Завети“, „Родно гнездо“, „Златна библиотека“, „Древна България“, „Чудните книжки“. Публикувал е над 50 книги и брошури. Сред тях са автобиографичната повест „Червеният хотел“ и исторически романи, сред които „Кнез Иван Кулин“, трилогията „Дунавът тече“, „Бачо Киро“, „Звезда керванджийка“. „По всички къщи и сгради се вееха български знамена от най-хубав копринен плат. Понеже в цяла Добруджа не можело да се намери българско трицветно платно, девойките – не само от Балчик, а от всички добруджански градове – се изхитрили и една купувала бял плат, друга – червен, трета – зелен, а сетне се събирали на седенки и шиели от платовете знамена. Така се приготвили да посрещнат българските войски, които идваха да им донесат загубената преди 27 години свобода“. Това пише Змей Горянин в един от пътеписите си от новоосвободена Добруджа, вероятно публикуван за първи път в началото на 40-те години на миналия век. Змей Горянин пише и детска литература, като домашният му котарак е герой в стиховете „Лудориите на котарака Панчо“. АРЕСТ И ИЗОЛАЦИЯ След 1944 г. Светозар Димитров е арестуван и по-късно осъден на една година затвор. Обвиненията са за това, че е бил „сътрудник на Дирекцията на националната пропаганда“, „цензор“, разпространител на „антисръбска шовинистична пропаганда“ и т.н. Седемнадесет от неговите книги попадат и т.нар. „Списък на вредната литература“, като са иззети от библиотеките. Писателят остава в затвора в продължение на девет месеца. През това време той продължава да твори. За целта той е изискал специално разрешение от управата на затвора. След като излиза на свобода обаче е изолиран от публични изяви. Според различни източници Георги Караславов, Христо Радевски, Младен Исаев няколко пъти му предлагат публично да се разкае, за да бъде реабилитиран. „Та именно те най-добре знаят, че не съм спирал ничий труд да излезе. Защо да декларирам нещо, което е факт“, казва по този повод писателят. Димитров печата в „Църковен вестник“ и „Духовна пробуда“ под различни псевдоними. Най-често пише в различни манастири из страната, с благословията на Светия синод. КОЛЕКЦИОНИРА ПОЩЕНСКИ МАРКИ И СЕ ЗАНИМАВА С ДЪРВОРЕЗБА Освен литературата, Змей Горянин има и друга страст – колекционирането на пощенски марки. Заедно с друг български писател – Елин Пелин, редактират и списват списание „Българска марка“. Дърворезбата е друго любимо занимание на Светозар Димитров. Създава дървени миниатюри на църкви, параклиси, кръстове и самиздатски книги, калиграфски изписани, изрисувани и подвързани от автора си. Змей Горянин умира на 25 август 1958 година. Погребан е в двора на манастира „Седемте престола“ в Стара планина. През 2015 г. писателят посмъртно е удостоен със званието „Почетен гражданин на Русе“. Личният архив на Змей Горянин се съхранява в Централния държавен архив. Обхваща 281 архивни единици от периода 1905–1968 г. /ГН
|
|
Авторът и перото
Нова буря от обвинения и спекулации за влиянието на Мегън върху Хари
Принц Хари и Мегън Маркъл отново са в центъра на общественото внимание, след като говорител на херцога на Съсекс определи новата биография на принца като „безумна конспирация“. Реакцията идва след публикации на автора Том Бауър, който е известен с ...
Валери Генков
|
Авторът и перото
От Лилехамер до Мексико: Лумхолц и неговото непознато пътешествие в историята
Карл Лумхолц, име, което не е особено познато на много хора. Въпреки това, благодарение на книгата „Призракът на Лумхолц“, написана от Мортен А. Стрьокснес, можем да се запознаем с приключенията на този норвежки изследовател, живял между XIX и XX в ...
Добрина Маркова
|
Ирен Виола подчертава, че най-лошите оценки идват от нас самите
Ангелина Липчева
|
Авторът и перото
Да бягаш от войната, но дали можеш да избягаш от себе си?
"Римпатрио" (Rimpatrio) е дебютният роман на писателката Ева Гуера (Eve Guerra). Книгата е частично автобиографична и разказва историята на италиано-френско семейство, състоящо се от трима братя и една сестра. Най-голямото от братята, Джовани (Giovanni), откри ...
Ангелина Липчева
|
|
Литературен
бюлетин |
|
Включително напомняния
за предстоящи събития |
Абонирайте се |
|
Литературен обзор
Какво ще направиш ако видиш дракон и никой не ти вярва, Гуидо Куарцо знае
В последните години литературата за деца и младежи се обогатява с нови и интересни заглавия. Сред тях е "Саламандър" от Гуидо Куарцо (Guido Quarzo). Книгата представя история, която не само привлича вниманието на младите читатели, но и им предлага дълбочина и ...
Добрина Маркова
|
На бюрото
Алиса Заноти представя емоционалния портрет на Амелия Росели в новата си книга
Историята на Амелия (Амелия Росели) започва на острова, който шепти. Авторката Алиса Заноти, родена в Болоня и живееща в Торино, разказва за Карло Росели, който е изпратен в изгнание на остров Липари, описвайки го като "затвор без решетки". В своята дебютна кн ...
Добрина Маркова
|
Литературен обзор
Краят на мистерията Банкси: Истинската самоличност на анонимния художник е разкрита след години на тайни?
Валери Генков
|
Златното мастило
Младежки литературен фестивал "Черноморска пролет" обединява автори и читатели
Добрина Маркова
|
Първото издание на Международния младежки литературен фестивал "Черноморска пролет" бе официално открито в Регионалната библиотека "Пейо К. Яворов“ в Бургас.
На събитието, което е част от първото издание на Международния младежки литературен фестивал "Черноморска пролет", присъстваха множество автори, издатели и преводачи. Програмата, която ще продължи до 14 март, предлага на участниците ун ...
|
На бюрото
Соломонсон не успя да разбере Ерна, но Стефан Цвайг със сигурност разкри нещо за нас
Добрина Маркова
|
|
15:15 ч. / 25.08.2023
Автор: Добрина Маркова
|
Прочетена 554 |
|
Така е нареден света, че всяко зло е за добро: загубиш ли си съвестта – намираш злато и сребро. Това пише в епиграмата си „Така е нареден света…“ от 1951 г. българският писател и преводач Змей Горянин. Днес се навършват 65 години от смъртта му.
Змей Горянин е само един от псевдонимите, използвани от Светозар Акендиев Димитров. Авторът на произведения като „Аз и другият“, „Дунавът тече“, „Силата на робите“ и „Утолена жажда“ се подписва още с имената Камен Къщов, Стоимен Найденов, Селестен, Станимир Станев, Аджер, Димитър Соколов, Марин Василев, Захари Лютаков и др.
ОТ ЧИНОВНИК ДО ПИСАТЕЛ
Роден е на 11 януари 1905 г. в Русе. Произхожда от чиновническо семейство и скоро след като завършва русенската мъжка гимназия „Княз Борис“ работи също като чиновник – първо в общинското земеделско стопанство, и после в печатница „Учител“, в родния си град. По това време той прави и първите си стъпки в писането. През 1923 г. негови стихове са отпечатани в списание „Светли зари“.
Първата му книга „Аз и другият“, издание на в. „Северянин“ е от 1928 г., е своеобразен „диалог“ с писателя и съгражданина Добри Немиров. През 1936 г. излиза сборникът с разкази „Последният ден“.
През 1930 г., заедно със семейството си, се мести в София, където продължава чиновническата си дейност. Започва като счетоводител в „Храноизнос“ – националната дирекция за закупуване и износ на зърнени храни. Не след дълго постъпва на работа в Дирекцията на печата към Министерството на външните работи и изповеданията.
В периода от 1940 до 1942 г. е военен кореспондент в Македония и Тракия. Придружава българските войски и става свидетел на освобождаването на Южна Добруджа.
На литературна дейност той се отдава изцяло едва през 1942 г.
ПРЕСЪЗДАВА НАЦИОНАЛНООСВОБОДИТЕЛНИТЕ БОРБИ
В творчеството си Змей Горянин пише най-често на историческа тематика и по-конкретно – българските националноосвободителни борби. Първите си исторически разкази печата през 1929 г. в пловдивското юношеско списание „Детски живот“. Книгите си от библиотека „Робство и освобождение“ по-късно събира в сборника „Непобедимите“. Участва с отделни исторически разкази в библиотека „Герои“ под редакцията на Лъчезар Станчев. Издава книжки от библиотеките за деца и юноши „Златен клас“, „Отбрани приказки“, „Джудже“, „Завети“, „Родно гнездо“, „Златна библиотека“, „Древна България“, „Чудните книжки“.
Публикувал е над 50 книги и брошури. Сред тях са автобиографичната повест „Червеният хотел“ и исторически романи, сред които „Кнез Иван Кулин“, трилогията „Дунавът тече“, „Бачо Киро“, „Звезда керванджийка“.
„По всички къщи и сгради се вееха български знамена от най-хубав копринен плат. Понеже в цяла Добруджа не можело да се намери българско трицветно платно, девойките – не само от Балчик, а от всички добруджански градове – се изхитрили и една купувала бял плат, друга – червен, трета – зелен, а сетне се събирали на седенки и шиели от платовете знамена. Така се приготвили да посрещнат българските войски, които идваха да им донесат загубената преди 27 години свобода“. Това пише Змей Горянин в един от пътеписите си от новоосвободена Добруджа, вероятно публикуван за първи път в началото на 40-те години на миналия век.
Змей Горянин пише и детска литература, като домашният му котарак е герой в стиховете „Лудориите на котарака Панчо“.
АРЕСТ И ИЗОЛАЦИЯ
След 1944 г. Светозар Димитров е арестуван и по-късно осъден на една година затвор. Обвиненията са за това, че е бил „сътрудник на Дирекцията на националната пропаганда“, „цензор“, разпространител на „антисръбска шовинистична пропаганда“ и т.н. Седемнадесет от неговите книги попадат и т.нар. „Списък на вредната литература“, като са иззети от библиотеките.
Писателят остава в затвора в продължение на девет месеца. През това време той продължава да твори. За целта той е изискал специално разрешение от управата на затвора. След като излиза на свобода обаче е изолиран от публични изяви. Според различни източници Георги Караславов, Христо Радевски, Младен Исаев няколко пъти му предлагат публично да се разкае, за да бъде реабилитиран. „Та именно те най-добре знаят, че не съм спирал ничий труд да излезе. Защо да декларирам нещо, което е факт“, казва по този повод писателят.
Димитров печата в „Църковен вестник“ и „Духовна пробуда“ под различни псевдоними. Най-често пише в различни манастири из страната, с благословията на Светия синод.
КОЛЕКЦИОНИРА ПОЩЕНСКИ МАРКИ И СЕ ЗАНИМАВА С ДЪРВОРЕЗБА
Освен литературата, Змей Горянин има и друга страст – колекционирането на пощенски марки. Заедно с друг български писател – Елин Пелин, редактират и списват списание „Българска марка“.
Дърворезбата е друго любимо занимание на Светозар Димитров. Създава дървени миниатюри на църкви, параклиси, кръстове и самиздатски книги, калиграфски изписани, изрисувани и подвързани от автора си.
Змей Горянин умира на 25 август 1958 година. Погребан е в двора на манастира „Седемте престола“ в Стара планина.
През 2015 г. писателят посмъртно е удостоен със званието „Почетен гражданин на Русе“. Личният архив на Змей Горянин се съхранява в Централния държавен архив. Обхваща 281 архивни единици от периода 1905–1968 г.
/ГН
|
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс
с всички предимства на цифровият достъп.
|
|
|
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
|
|
|
Читателски поглед
Пилотите които разказаха историята на разпадаща се Италия
В книгата "Крила в трагедията. Италианските авиаторите след 8 септември" авторът Джулио Ладзати (Giulio Lazzati) разглежда сложната история на италианските пилоти и авиационния персонал след края на Втората световна война. Той посвещава произведението си на ...
|
Избрано
Квартал Дела Витория в Рим: История, Архитектура и Социални Трансформации през 20-ти Век
Квартал Дела Витория в Рим е обект на задълбочен анализ в труда на историчката Паола Чинтоли, озаглавен "Квартал XV Дела Витория". В него авторката разглежда процесите на урбанизация и архитектурни експерименти в жилищното строителство, реализирани от ...
|
Традиционните занаяти – живо наследство или забравен занаят?
|
Ако сте поропуснали
РБ „Георги С. Раковски” възобновява работа в Художествената галерия „Жорж Папазов”
Регионалната библиотека „Георги С. Раковски” в Ямбол възобновява обслужването на читателите си от 12 март в изнесена приемна, разположена в Художествената галерия „Жорж Папазов”. Временното местоположение на библиотеката е необходимо ...
|
|
|
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
|
|
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
|
|
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
|
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право. |
|
Общи условия / Потребителско споразумение |
Интелектуална собственост |